Oct 26, 2010, 8:44 PM

Родино моя

  Poetry
1K 0 1

Къде си се родила ти,

в безкрайните, незнайни долини?

Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,

но сега защо проливаш поройни сълзи?

 

Откъде си дошла, коя си, не те познавам,

не зная дори и твоето име.

Човек ли си, но едва ли,

но всички те наричат „мойто либе.”

 

Казват, че си била родина

и в теб се е родила всяка човешка сълза.

Ала дали мен в теб ме има,

или съм скитник без приятел, дом, роднина.

 

В теб оставили всички мечти,

всички грешки, всички прошки.

Хора земни, постъпки нечовешки,

грешки, понякога непростими.

 

Завърне ли се при тебе някой,

радва се като мъничко дете.

Нали ти си мястото, където

утеха намира всяко човешко сърце.

Милан Милев

26.10.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...