26.10.2010 г., 20:44

Родино моя

1K 0 1

Къде си се родила ти,

в безкрайните, незнайни долини?

Нали обеща да бъдеш в наши бъднини,

но сега защо проливаш поройни сълзи?

 

Откъде си дошла, коя си, не те познавам,

не зная дори и твоето име.

Човек ли си, но едва ли,

но всички те наричат „мойто либе.”

 

Казват, че си била родина

и в теб се е родила всяка човешка сълза.

Ала дали мен в теб ме има,

или съм скитник без приятел, дом, роднина.

 

В теб оставили всички мечти,

всички грешки, всички прошки.

Хора земни, постъпки нечовешки,

грешки, понякога непростими.

 

Завърне ли се при тебе някой,

радва се като мъничко дете.

Нали ти си мястото, където

утеха намира всяко човешко сърце.

Милан Милев

26.10.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...