13 окт. 2010 г., 21:17

Родителска среща

930 0 1

Родителска среща

 

Скоро – родителска среща.

Ах, ужасен час!

И детето страх усеща,

тъй се чувствам даже аз.

 

Идват те – родителите наши,

влизат бавно през вратата,

а пък ние със забърканите каши

ровим нервно с пръсти във устата.

 

Е, какво ще става

с наш'те щуротии?

Горди бяхме ний тогава,

ала тези дивотии

 

на родителите ще се кажат

и веднага (майко мила)

с ново конско ще ни смажат,

а накрая с страшна сила

 

ще се сгромолясат бащини шамари,

ще се изпарят и пакостите, и белите,

и кат гръм ще ни удари

мисълта да махнем глупостите от главите.

 

Даскали сочат нашите със пръст,

гледат злобно изпод очилата,

а погледът, изпълнен с мъст,

се разплаща с мъчениците децата.

 

Час, два... (като на лента съща)

сме в студена пот облени.

Ех, за учениците е тъй присъща

тази гола нервна тема.

 

Свършва и отваряш си очите:

тръгват си родители

смръщени – нима те самите

са търпели мъмрене на учители.

 

Тъй е винаги, когато дава пас -

ученикът страх усеща,

ах, от този страшен час,

от родителската среща!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...