30 апр. 2009 г., 17:57

Родна музика

1.2K 0 9

Родна музика

Гримирани патки и вещици,
приглася им отворен селяндур,
кючеци - въртят се дупета и цици,
о, Господи - дали съм в София или в Истанбул?

Ха така - наляво, надясно и пак така -
напъва се вещицата от спортна кола,
отвореният приглася: Тра ла-ла
и влюбено го гледа всека мома,
аплодира шашнатата публика.
Ах, каква велика родна музика!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изопаченото понятие "поп-фолк" никога не е било и не може да бъде типичната черта на българина! Кючека и хвърлянето на гюбеци са тържество на други нации! Колко от вас са прели, колко са тъкали, колко са замесвали хляб в нощви и са го пекли под връшник?! Във всяка нишка, във всяка трошичка брашно песен има турена и молитва!!!
    Аз пък това исках да ти река! Това е. Зем.
  • С Таня съм!
  • Зем-казах селендур,но нямах в предвид селянин.Основах се на често употребяваната фраза:А бе този е ебати селендура-демек тъп,нахален чукундур!А,че стихо е слабо-нямам претенции-казах каквото исках да кажа.
  • Дълбок е смисъла...! Така мисли: Таня...!
  • Слаб стих.
    Нещото което ме ядосва, обаче е употребата на думата селяндур и съпътстващите я коментари...Хайде, да речем-ти правилно-в отрицателен контекст-ами другите?!
    Ако има нещо свято останало в тази държава то това е селото и селянина! Докато не го проумеем и крачка напред няма да мръднем!
    Така мисли: Зем

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...