30.04.2009 г., 17:57

Родна музика

1.2K 0 9

Родна музика

Гримирани патки и вещици,
приглася им отворен селяндур,
кючеци - въртят се дупета и цици,
о, Господи - дали съм в София или в Истанбул?

Ха така - наляво, надясно и пак така -
напъва се вещицата от спортна кола,
отвореният приглася: Тра ла-ла
и влюбено го гледа всека мома,
аплодира шашнатата публика.
Ах, каква велика родна музика!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изопаченото понятие "поп-фолк" никога не е било и не може да бъде типичната черта на българина! Кючека и хвърлянето на гюбеци са тържество на други нации! Колко от вас са прели, колко са тъкали, колко са замесвали хляб в нощви и са го пекли под връшник?! Във всяка нишка, във всяка трошичка брашно песен има турена и молитва!!!
    Аз пък това исках да ти река! Това е. Зем.
  • С Таня съм!
  • Зем-казах селендур,но нямах в предвид селянин.Основах се на често употребяваната фраза:А бе този е ебати селендура-демек тъп,нахален чукундур!А,че стихо е слабо-нямам претенции-казах каквото исках да кажа.
  • Дълбок е смисъла...! Така мисли: Таня...!
  • Слаб стих.
    Нещото което ме ядосва, обаче е употребата на думата селяндур и съпътстващите я коментари...Хайде, да речем-ти правилно-в отрицателен контекст-ами другите?!
    Ако има нещо свято останало в тази държава то това е селото и селянина! Докато не го проумеем и крачка напред няма да мръднем!
    Така мисли: Зем

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...