8 мар. 2014 г., 11:41

Родната ми къща

1.8K 0 4

Израснах аз  във старата ни къща,
в която бях се и родил.
И в нея  като спомен  днес я връщам!
Тя   ми остана само... спомен мил!

Ограбиха  ни, нищо не остана!
Обраха моя детски свят!
Вземаха двора, къщата, хармана...
На тия хора ме е яд!

Вземаха я за селско училище.
А в село няма пет деца!
И днеска спомените щом отприщя,
аз стъпвам пак на ледина!

Защото днеска селото пустее!
Училището е в треви!
Отдавна то престана да се смее
и като паметник стои!

И селото е днеска побеляло,
куцукат старците навред,
към свойта гибел то е завървяло...
Не чакам нищо занапред!

И днес се питам аз, защо я взеха!
Да ни оставят без подслон?!
Натириха ни просто без утеха 
и влязоха във нея с взлом!

И затова напуснахме селото.
И заживяхме в чужди край...
Но аз запомних образа на "Злото"
и ще го помня и до край!

Останахме без близки и другари,
без корени останах аз!
И спирайки по всички чужди гари,
със тази мъка изгорях!

Те всичко, гдето имахме, ни взеха,
и детството, и младостта!
Във спомените имах аз утеха,
където и да бях в света!

Така изгасна моето огнище...
И близките си закопах!
Погледна ли днес наш`то училище,
за загубеното ме е страх!
   1958г.-1999г. Драгойново и София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че все още има хора, които не си ценят труда да четат такива неща! Нещата които съм се постарал да опиша лично съм ги преживял и емоционално съм ги обагрил в себе си и съм се постарал да ги покажа и на останалия сват, който се интересува от тях. Наистина всичко е казано с много думи , но това по моя преценка е нужно,защото тези отминали събития и оценката им от преживялите ги, имат място в нашата литература! Благодаря за написаното от Вас!
  • АВГУСТ ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА - ДО НАШИ ДНИ - току що прочетох първа глава на романа ви. Хареса ми. Няма смисъл да подчертавам, че по замисъл и изпълнение е талантливо написан, защото явно съзнавате това. Само отбелязвам, че ме заинтригува и ще го дочета тези дни до края. Поднасям ви моите уважения за интересното и полезно творчество, което сте създали!
  • Тъй като изхождам от моя частен случай, съм си сложил тази категория!
    Разбира се съм граждански развълнуван и хвърлям огън и жупел!
    Често пъти дори съм повече емоционален от колкото е необходимо и каквато е мярката на някои по-спокойни колеги!Но нека това да ми е граха пред Времето и ората!
  • Тази поезия не е за категория "друга", а за категория "гражданска". Макар, че отваря дума за село в стихотворението е изразена кристално ясна гражданска позиция, която е точен "фотографки" репортаж на случващите се неположителни промени, по изконните български земи, които все повече се превръщат в територия наречена България, част от евро съюза. Това стихотворение е един вик, един отрезвяващ студен душ за носорожката кожа на бивши и настоящи "изедници", виновни за сегашното бездушно, бездуховно и безлюдно състояние на по-голямата част от страната. За съжаление то, стихотворението, не може да изиграе ролята на тояга, защото дебелокожите "народни вампири" са свикнали дебелооко да понасят, къде, къде по-тежки критики, Но,то, пак стихотворението и други подобно на него - могат да подкрепят крехкото пламъче на гражданската съвест да не загасне у новите поколения! Благодаря на автора за откровеното послание!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...