Родопски пейзаж

Поэзия » Пейзажная

641 0 3

Възторжено гледам с очи устремени...

Отвсякъде пъплят нагоре скали...

И в Чая, вълшебни, горите са спрели.

Те сякаш пред никой не скланят глави!

Бълбукат от радост води водопадни,

със весели пръски, на всички страни.

Примамват ме сенки дебели, прохладни,

и тучни ливади, с уханни треви.

Небето отгоре ме гледа красиво,

с усмивка на влюбена млада жена.

А вятърът вее вълшебните гриви

и тича нагоре... шуми до върха.

Гърдите ми пълни! Въздухът ведър...

Възторгът нахлува във мойте очи.

Творецът е бил разточително щедър,

когато Родопа от кал е творил!

25.08.1950 г. Бачковски манастир

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Чудесно стихотворение!
Аплодисменти!

2012-07-12T21:56:26+03:00
Hekredel (Христо Славов)

Благодаря!

2012-07-12T20:08:14+03:00
Otklonenia (Мъдър Гуру)

Този път Ви похвалвам, г-н Славов, доживяхме.
Единствената ми забележчица е относно една липсваща сричка в първия ред на последния куплет. Най-нахално Ви предлагам да го преправите на "Гърдите ми пълни са, въздухът - ведър." или "Гърдите ми пълни са с въздуха ведър.". (И в първия ред на третия - "глада" => "гледа".)

2012-06-12T11:24:09+03:00