Родопски пейзаж
Възторжено гледам с очи устремени...
Отвсякъде пъплят нагоре скали...
И в Чая, вълшебни, горите са спрели.
Те сякаш пред никой не скланят глави!
Бълбукат от радост води водопадни,
със весели пръски, на всички страни.
Примамват ме сенки дебели, прохладни,
и тучни ливади, с уханни треви.
Небето отгоре ме гледа красиво,
с усмивка на влюбена млада жена.
А вятърът вее вълшебните гриви
и тича нагоре... шуми до върха.
Гърдите ми пълни! Въздухът ведър...
Възторгът нахлува във мойте очи.
Творецът е бил разточително щедър,
когато Родопа от кал е творил!
25.08.1950 г. Бачковски манастир
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
