Hekredel (Христо Славов)
1524 419
12.06.2012 г., 10:14 ч.

Родопски пейзаж 

  Поезия » Пейзажна
489 0 3

 

Възторжено  гледам с очи устремени...

Отвсякъде  пъплят нагоре скали...

И в Чая, вълшебни,  горите са спрели.

Те сякаш пред никой не скланят глави!

 

Бълбукат от радост води водопадни,

със весели пръски, на всички страни.

Примамват ме сенки дебели, прохладни,

и тучни ливади, с уханни треви.

 

Небето отгоре ме гледа  красиво,

с усмивка на влюбена млада жена.

А вятърът вее вълшебните гриви 

и тича нагоре... шуми до върха.

 

Гърдите ми пълни! Въздухът ведър...

Възторгът нахлува във мойте очи.

Творецът е бил разточително  щедър,

когато Родопа от кал е творил!

                25.08.1950 г. Бачковски манастир

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно стихотворение!
    Аплодисменти!
  • Благодаря!
  • Този път Ви похвалвам, г-н Славов, доживяхме.
    Единствената ми забележчица е относно една липсваща сричка в първия ред на последния куплет. Най-нахално Ви предлагам да го преправите на "Гърдите ми пълни са, въздухът - ведър." или "Гърдите ми пълни са с въздуха ведър.". (И в първия ред на третия - "глада" => "гледа".)
Предложения
: ??:??