23 окт. 2010 г., 11:53

Рождените дни на Стамен

1.5K 0 16

 

 

Рождените дни на Стамен

 

 

Стамен се събуди рано  и прилежно обръсна брадата.

Изглади след това панталон и риза и лъсна обувките стари.

Напръска се с одеколон „Каро” и приглади с вода  косата.

В  найлоново пликче сложи бонобони „Лакта” и два букета минзухари.

 

Стамен отиде на работа рано, днес почваше там осма година.

Днес Стамен има и рожден ден, но това  го знаят малцина.

Преди осем години Стамен нова работа почна, но времето сякаш се свърши.

А когато дойде за първи ден, мислеше че, ще е само за тая зима.

 

Гробар стана Стамен, уж временно,  точно преди осем години.

А днес живота си Стамен не вижда как би живял го различно.

В първия му ден работен колегите му се смилиха

и му дадоха две гробчета да изкопае само, защото е „нова мотика”.

 

Трагедия бе станала предния ден, в пожар в съня си бяха изгорели

две дечица,  Верчето и Митко, със  баба Вера и бай Димитър.

В несвяст копаеше гробчетата Стамен и когато за размерите попита,

като дупка на околовръстното, през смях му казаха да са, само че не толкова плитки.

 

Кварталът се беше изсипал на гробищата и поне дузина линейки.

А майката, милата, виеше зверски и с нокти риеше  земята.

Като деца в родилен дом подадоха на Стамен двата ковчега и като бебета той  ги прегърна.

И  сетне сякаш в сън ги положи долу на хладно и  изкашля сълзите си сухо.

 

От тогава какво ли не видя Стамен и кой ли вече не погреба,

но за  малките гробчета душата си дава, зер даде я още тогава.

На този ден Стамен дечицата малки  почита  и отдавна прие ги за свои,

че майка им при гробовете вече не стъпи, а може и тя да бе сдала душата.

 

Друг човек стана Стамен от тогава и е за пример вече в махалата.

Спря цигарите и ракия не пие, че не е хубаво пред паметта на децата.

С първите три заплати бял паметник с гълъбчета поръча, а на година го после  постави.

И  не за рожден ден днес, а за Бог да прости с „Лакта” ще черпи и ще положи букет минзухари.

.................................................................................

 

И тъй вече осем години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Кулиани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...