23.10.2010 г., 11:53

Рождените дни на Стамен

1.5K 0 16

 

 

Рождените дни на Стамен

 

 

Стамен се събуди рано  и прилежно обръсна брадата.

Изглади след това панталон и риза и лъсна обувките стари.

Напръска се с одеколон „Каро” и приглади с вода  косата.

В  найлоново пликче сложи бонобони „Лакта” и два букета минзухари.

 

Стамен отиде на работа рано, днес почваше там осма година.

Днес Стамен има и рожден ден, но това  го знаят малцина.

Преди осем години Стамен нова работа почна, но времето сякаш се свърши.

А когато дойде за първи ден, мислеше че, ще е само за тая зима.

 

Гробар стана Стамен, уж временно,  точно преди осем години.

А днес живота си Стамен не вижда как би живял го различно.

В първия му ден работен колегите му се смилиха

и му дадоха две гробчета да изкопае само, защото е „нова мотика”.

 

Трагедия бе станала предния ден, в пожар в съня си бяха изгорели

две дечица,  Верчето и Митко, със  баба Вера и бай Димитър.

В несвяст копаеше гробчетата Стамен и когато за размерите попита,

като дупка на околовръстното, през смях му казаха да са, само че не толкова плитки.

 

Кварталът се беше изсипал на гробищата и поне дузина линейки.

А майката, милата, виеше зверски и с нокти риеше  земята.

Като деца в родилен дом подадоха на Стамен двата ковчега и като бебета той  ги прегърна.

И  сетне сякаш в сън ги положи долу на хладно и  изкашля сълзите си сухо.

 

От тогава какво ли не видя Стамен и кой ли вече не погреба,

но за  малките гробчета душата си дава, зер даде я още тогава.

На този ден Стамен дечицата малки  почита  и отдавна прие ги за свои,

че майка им при гробовете вече не стъпи, а може и тя да бе сдала душата.

 

Друг човек стана Стамен от тогава и е за пример вече в махалата.

Спря цигарите и ракия не пие, че не е хубаво пред паметта на децата.

С първите три заплати бял паметник с гълъбчета поръча, а на година го после  постави.

И  не за рожден ден днес, а за Бог да прости с „Лакта” ще черпи и ще положи букет минзухари.

.................................................................................

 

И тъй вече осем години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Кулиани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...