Рождените дни на Стамен
Рождените дни на Стамен
Стамен се събуди рано и прилежно обръсна брадата.
Изглади след това панталон и риза и лъсна обувките стари.
Напръска се с одеколон „Каро” и приглади с вода косата.
В найлоново пликче сложи бонобони „Лакта” и два букета минзухари.
Стамен отиде на работа рано, днес почваше там осма година.
Днес Стамен има и рожден ден, но това го знаят малцина.
Преди осем години Стамен нова работа почна, но времето сякаш се свърши.
А когато дойде за първи ден, мислеше че, ще е само за тая зима.
Гробар стана Стамен, уж временно, точно преди осем години.
А днес живота си Стамен не вижда как би живял го различно.
В първия му ден работен колегите му се смилиха
и му дадоха две гробчета да изкопае само, защото е „нова мотика”.
Трагедия бе станала предния ден, в пожар в съня си бяха изгорели
две дечица, Верчето и Митко, със баба Вера и бай Димитър.
В несвяст копаеше гробчетата Стамен и когато за размерите попита,
като дупка на околовръстното, през смях му казаха да са, само че не толкова плитки.
Кварталът се беше изсипал на гробищата и поне дузина линейки.
А майката, милата, виеше зверски и с нокти риеше земята.
Като деца в родилен дом подадоха на Стамен двата ковчега и като бебета той ги прегърна.
И сетне сякаш в сън ги положи долу на хладно и изкашля сълзите си сухо.
От тогава какво ли не видя Стамен и кой ли вече не погреба,
но за малките гробчета душата си дава, зер даде я още тогава.
На този ден Стамен дечицата малки почита и отдавна прие ги за свои,
че майка им при гробовете вече не стъпи, а може и тя да бе сдала душата.
Друг човек стана Стамен от тогава и е за пример вече в махалата.
Спря цигарите и ракия не пие, че не е хубаво пред паметта на децата.
С първите три заплати бял паметник с гълъбчета поръча, а на година го после постави.
И не за рожден ден днес, а за Бог да прости с „Лакта” ще черпи и ще положи букет минзухари.
.................................................................................
И тъй вече осем години.
© Роберт Кулиани All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
жестоко...!
-
Не знам колко волта е този стих, но ме разтресе здравата...
Поздравявам те! -
Пак идвам тук...на пръсти...
-
Сякаш бях там...Останах в този стих!
-
Прекрасно. Поздрав.
-
Е, не мога - и аз ревнах, ама то да бях само аз...
Направо ме довърши! -
...
-
!!!
-
разби ме бе човече,плаках ,да знае6
-
За пръв път попадам на твоите произведения.Накак си между никовете, името ти ми е убягнало, но пък за сметка на това изчетох всичко публикувано до момента от теб. Нестандартни и прекрасни са твоите стихове-разкази, или пък разкази-стихове!И най- хубавото е, че в тях се усеща неподправена искреност и невероятното ти присъствие на творец и чувствителна, надарена личност!Истински, мъжки стихове!
Радвам се ,че те открих и те поздравявам! -
Разплакваш, приятелю...
Нека не забравяме, че всички сме хора...
И те... -
Еваала!
Хубавото си е хубаво!
Тъжното...ех, изтъкал си тъгата в този стих.
-
...
-
Нямам думи!Това е жесток стих!!!
-
Нестандартен както винаги.
Само дето цената за осмислянето на някои неща в живота ни и тъй нареченото помъдряване...всъщност...има ли цена? -
ееееееее ;(;(;( красота
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
