Oct 23, 2010, 11:53 AM

Рождените дни на Стамен

  Poetry
1.5K 0 16

 

 

Рождените дни на Стамен

 

 

Стамен се събуди рано  и прилежно обръсна брадата.

Изглади след това панталон и риза и лъсна обувките стари.

Напръска се с одеколон „Каро” и приглади с вода  косата.

В  найлоново пликче сложи бонобони „Лакта” и два букета минзухари.

 

Стамен отиде на работа рано, днес почваше там осма година.

Днес Стамен има и рожден ден, но това  го знаят малцина.

Преди осем години Стамен нова работа почна, но времето сякаш се свърши.

А когато дойде за първи ден, мислеше че, ще е само за тая зима.

 

Гробар стана Стамен, уж временно,  точно преди осем години.

А днес живота си Стамен не вижда как би живял го различно.

В първия му ден работен колегите му се смилиха

и му дадоха две гробчета да изкопае само, защото е „нова мотика”.

 

Трагедия бе станала предния ден, в пожар в съня си бяха изгорели

две дечица,  Верчето и Митко, със  баба Вера и бай Димитър.

В несвяст копаеше гробчетата Стамен и когато за размерите попита,

като дупка на околовръстното, през смях му казаха да са, само че не толкова плитки.

 

Кварталът се беше изсипал на гробищата и поне дузина линейки.

А майката, милата, виеше зверски и с нокти риеше  земята.

Като деца в родилен дом подадоха на Стамен двата ковчега и като бебета той  ги прегърна.

И  сетне сякаш в сън ги положи долу на хладно и  изкашля сълзите си сухо.

 

От тогава какво ли не видя Стамен и кой ли вече не погреба,

но за  малките гробчета душата си дава, зер даде я още тогава.

На този ден Стамен дечицата малки  почита  и отдавна прие ги за свои,

че майка им при гробовете вече не стъпи, а може и тя да бе сдала душата.

 

Друг човек стана Стамен от тогава и е за пример вече в махалата.

Спря цигарите и ракия не пие, че не е хубаво пред паметта на децата.

С първите три заплати бял паметник с гълъбчета поръча, а на година го после  постави.

И  не за рожден ден днес, а за Бог да прости с „Лакта” ще черпи и ще положи букет минзухари.

.................................................................................

 

И тъй вече осем години.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт Кулиани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...