31 авг. 2005 г., 17:39

Рождество

1.3K 0 0

Раждам се и политам

в сенките на вятъра

дочувам писък –

собственият ми глас

се раздира от гърлото на пресъхнал

кладенец.

Безопасната игла се скъса

и стана опасно да разчитам на нея,

трябва, необходимо е

но едва ли е задължително

да закърпя празнотата

с парче сигурност.

Искам да си върна гласа

изпуснат в мъртвия кладенец.

Да освободя сянката си

от робството

в царството на правилата.

Да се погледна в очите

глътнали сълзите си

да ги разплача отново,

за да прогледнат

през рошавите мигли.

и просто да се събудя от свирката на влака.

Да сляза на перона

без багаж...

Не като чакаща, заминаваща

или пристигаща...

Като завърнала се, без минало,

без безопасни игли

без часовник

без лекарствата в чантата

даже без чанта

без телефон

 

.....

Само очите, гласът и моята сянка

да се завърнат

в началото на пътя

започващ от края на всичко изминало....

 

21.08.05

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...