Раждам се и политам

в сенките на вятъра

дочувам писък –

собственият ми глас

се раздира от гърлото на пресъхнал

кладенец.

Безопасната игла се скъса

и стана опасно да разчитам на нея,

трябва, необходимо е

но едва ли е задължително

да закърпя празнотата

с парче сигурност.

Искам да си върна гласа

изпуснат в мъртвия кладенец.

Да освободя сянката си

от робството

в царството на правилата.

Да се погледна в очите

глътнали сълзите си

да ги разплача отново,

за да прогледнат

през рошавите мигли.

и просто да се събудя от свирката на влака.

Да сляза на перона

без багаж...

Не като чакаща, заминаваща

или пристигаща...

Като завърнала се, без минало,

без безопасни игли

без часовник

без лекарствата в чантата

даже без чанта

без телефон

.....

Само очите, гласът и моята сянка

да се завърнат

в началото на пътя

започващ от края на всичко изминало....

21.08.05