Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.
И за мене се ражда,
утолил всяка жажда
за любов и пощада,
и спасил за награда.
И във яслата взряна,
в мен откривам промяна:
от детето божествено
е сърцето тържествено,
е сърцето щастливо
и добро, милостиво.
Вечността преоткрила,
се изпълвам със сила.
И прославям те, Боже,
със гласа си възторжен
и смирено те моля
да те следвам по воля.
© Милена Филипова Все права защищены