28 dic 2010, 20:04

Рождество Христово

889 0 1

Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.

И за мене се ражда,
утолил всяка жажда
за любов и пощада,
и спасил за награда.

И във яслата взряна,
в мен откривам промяна:
от детето божествено
е сърцето тържествено,

е сърцето щастливо
и добро, милостиво.
Вечността преоткрила,
се изпълвам със сила.

И прославям те, Боже,
със гласа си възторжен
и смирено те моля
да те следвам по воля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...