Dec 28, 2010, 8:04 PM

Рождество Христово

881 0 1

Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.

И за мене се ражда,
утолил всяка жажда
за любов и пощада,
и спасил за награда.

И във яслата взряна,
в мен откривам промяна:
от детето божествено
е сърцето тържествено,

е сърцето щастливо
и добро, милостиво.
Вечността преоткрила,
се изпълвам със сила.

И прославям те, Боже,
със гласа си възторжен
и смирено те моля
да те следвам по воля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...