27 мар. 2007 г., 18:21

Роман...

672 0 1

                        Роман...

 

Срещнах ме се в нощ красива,

всичко беше като магия

и в тази нощ се случи нещо:

с голяма сила

пламна любовта в нашите сърца...

Любов такава по веднъж се дава,

аз зная още от дете, че чуждото сърце се дава,

когато своето дадеш...

И сърцата ни в ритъм див,

в едно туптят и как красиво е,

когато едно до друго те заспят...

Всичко е така красиво,

като някакъв роман.

Аз искам да съм героиня,

в онази изпепеляваща пиеса,

за любовта...

Аз искам ти да ме обичаш,

да влезеш в ролята,

на Ромео, а аз да бъда

твоята Жулиета...

Но не искам аз трагичен край,

за финал на нашата любов,

аз искам и мечтая,

за нещо чисто и красиво,

както нашата любов,

без обиди, без лъжи,

нека бъдем само “аз и ти”,

а слънцето за нас само да блести!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...