Mar 27, 2007, 6:21 PM

Роман...

  Poetry
675 0 1

                        Роман...

 

Срещнах ме се в нощ красива,

всичко беше като магия

и в тази нощ се случи нещо:

с голяма сила

пламна любовта в нашите сърца...

Любов такава по веднъж се дава,

аз зная още от дете, че чуждото сърце се дава,

когато своето дадеш...

И сърцата ни в ритъм див,

в едно туптят и как красиво е,

когато едно до друго те заспят...

Всичко е така красиво,

като някакъв роман.

Аз искам да съм героиня,

в онази изпепеляваща пиеса,

за любовта...

Аз искам ти да ме обичаш,

да влезеш в ролята,

на Ромео, а аз да бъда

твоята Жулиета...

Но не искам аз трагичен край,

за финал на нашата любов,

аз искам и мечтая,

за нещо чисто и красиво,

както нашата любов,

без обиди, без лъжи,

нека бъдем само “аз и ти”,

а слънцето за нас само да блести!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...