30 янв. 2015 г., 07:37

Роман

876 0 0

Боли ме всеки път да вярвам,

че миналото ще се върне.

Боли на спомени да се осланям,

но няма кой да ме прегърне.

Боли ме всеки път да ме оставяш,

пред дилемата - "заедно ли, или сам..."

Боли, когато съжаляваш,

защото пак се връщам Там.

 

Там в спокойните прегръдки,

където сърцето ти ме приспива.

Там при дълбоките целувки,

които душите ни сливат.

Там, където сме щастливи с теб,

защото сме заедно, защото сме Двама!

Там, където се връщаме

да дописваме роман, любовна драма.

 

Любовна драма, която пишем още,

с всички житейски уроци.

Любовна драма, събира дни и нощи,

печатани с любов, сълзи, пороци...

Любовна драма, наша, уникална,

където сме главни герои.

Любовна драма, твърде специална,

в която съдбата говори.

 

Съдбата е автора,

ние избрани сме, просто живеем така.
Съдбата  е автора,

нека повярваме, че всичко е тук и сега.

Съдбата е автора,

доволни или не, трябва да помечтаем!
Съдбата е автора,

но актьорът решава - сам как ще играе!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...