Jan 30, 2015, 7:37 AM

Роман

  Poetry » Love
871 0 0

Боли ме всеки път да вярвам,

че миналото ще се върне.

Боли на спомени да се осланям,

но няма кой да ме прегърне.

Боли ме всеки път да ме оставяш,

пред дилемата - "заедно ли, или сам..."

Боли, когато съжаляваш,

защото пак се връщам Там.

 

Там в спокойните прегръдки,

където сърцето ти ме приспива.

Там при дълбоките целувки,

които душите ни сливат.

Там, където сме щастливи с теб,

защото сме заедно, защото сме Двама!

Там, където се връщаме

да дописваме роман, любовна драма.

 

Любовна драма, която пишем още,

с всички житейски уроци.

Любовна драма, събира дни и нощи,

печатани с любов, сълзи, пороци...

Любовна драма, наша, уникална,

където сме главни герои.

Любовна драма, твърде специална,

в която съдбата говори.

 

Съдбата е автора,

ние избрани сме, просто живеем така.
Съдбата  е автора,

нека повярваме, че всичко е тук и сега.

Съдбата е автора,

доволни или не, трябва да помечтаем!
Съдбата е автора,

но актьорът решава - сам как ще играе!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...