23 нояб. 2008 г., 02:12
Романтика
Мечтая да съзерцавам небесата и звездите,
да сънувам из безкрая и мечтите,
вплетен в чуждите вселени и бляновете,
останали навеки в сънищата пленени.
Зареян из мъглявите пътеки на мечтите,
да събирам плодовете от съновиденията
и от тях да сътворявам новите вселени,
изплели редовете на сонети и поеми.
От върха на мойта непостижима кула,
като властелин и повелител на светове,
да руша и от руините да съграждам,
от болката любовта и нежността да раждам.
Но къде са Кулите на Слоновата кост,
в които поети вграждаха бляновете,
затваряха мечтите за вечната любов
и претворяваха ги в гениалните поеми.
...
Кулите превърнаха се в черни обелиски,
погребвайки мечтите под стъкло и стомана,
а любовта обезличи се в гневената реалност,
оставайки зазидана в спомена за прашните книги.
...
Леко - някак нежно, някак между другото,
понякога нейде в нечие сърце гальовно,
натежало от листата, накапали от есените,
пробужда се за малко, може би за миг,
онази могъща повелителка - магьосница,
да погали, приюти и утеши в мъглите си
загубилата в пътя си душа с целувка,
превръщайки страха във страст и тиха надежда.
И отново скрива се в прахта си любовта,
тъжна и неясна - нито жива, нито мъртва -
изгубила огнения блясък, припламваща проблясва,
но ненужна съществува в свят на малки богове.
да сънувам из безкрая и мечтите,
вплетен в чуждите вселени и бляновете,
останали навеки в сънищата пленени.
Зареян из мъглявите пътеки на мечтите,
да събирам плодовете от съновиденията
и от тях да сътворявам новите вселени,
изплели редовете на сонети и поеми.
От върха на мойта непостижима кула,
като властелин и повелител на светове,
да руша и от руините да съграждам,
от болката любовта и нежността да раждам.
Но къде са Кулите на Слоновата кост,
в които поети вграждаха бляновете,
затваряха мечтите за вечната любов
и претворяваха ги в гениалните поеми.
...
Кулите превърнаха се в черни обелиски,
погребвайки мечтите под стъкло и стомана,
а любовта обезличи се в гневената реалност,
оставайки зазидана в спомена за прашните книги.
...
Леко - някак нежно, някак между другото,
понякога нейде в нечие сърце гальовно,
натежало от листата, накапали от есените,
пробужда се за малко, може би за миг,
онази могъща повелителка - магьосница,
да погали, приюти и утеши в мъглите си
загубилата в пътя си душа с целувка,
превръщайки страха във страст и тиха надежда.
И отново скрива се в прахта си любовта,
тъжна и неясна - нито жива, нито мъртва -
изгубила огнения блясък, припламваща проблясва,
но ненужна съществува в свят на малки богове.
© Богомил Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За първи път те чета, но това твое стихотворение много ми хареса!
Поздравче от Шкафчето!
п.п. Когато даваш оценки за нещо, то слагай и коментари, за да може човека, който оценяваш, да си вземе нужните поуки!
Благодаря ти за оценката на моят стих, който знам, че няма да се хареса на някои от Вас, но трябва да има и такива!
Успехи ти желая Дориан!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Относно коментарите - избягвам да критикувам, защото няма смисъл да се опитвам да разглеждам литературната стойност на, която и да било творба, тъй като се налага да споря с чувствата на авторите, а това е тъпо.