Романтика
Мечтая да съзерцавам небесата и звездите,
да сънувам из безкрая и мечтите,
вплетен в чуждите вселени и бляновете,
останали навеки в сънищата пленени.
Зареян из мъглявите пътеки на мечтите,
да събирам плодовете от съновиденията
и от тях да сътворявам новите вселени,
изплели редовете на сонети и поеми.
От върха на мойта непостижима кула,
като властелин и повелител на светове,
да руша и от руините да съграждам,
от болката любовта и нежността да раждам.
Но къде са Кулите на Слоновата кост,
в които поети вграждаха бляновете,
затваряха мечтите за вечната любов
и претворяваха ги в гениалните поеми.
...
Кулите превърнаха се в черни обелиски,
погребвайки мечтите под стъкло и стомана,
а любовта обезличи се в гневената реалност,
оставайки зазидана в спомена за прашните книги.
...
Леко - някак нежно, някак между другото,
понякога нейде в нечие сърце гальовно,
натежало от листата, накапали от есените,
пробужда се за малко, може би за миг,
онази могъща повелителка - магьосница,
да погали, приюти и утеши в мъглите си
загубилата в пътя си душа с целувка,
превръщайки страха във страст и тиха надежда.
И отново скрива се в прахта си любовта,
тъжна и неясна - нито жива, нито мъртва -
изгубила огнения блясък, припламваща проблясва,
но ненужна съществува в свят на малки богове.
да сънувам из безкрая и мечтите,
вплетен в чуждите вселени и бляновете,
останали навеки в сънищата пленени.
Зареян из мъглявите пътеки на мечтите,
да събирам плодовете от съновиденията
и от тях да сътворявам новите вселени,
изплели редовете на сонети и поеми.
От върха на мойта непостижима кула,
като властелин и повелител на светове,
да руша и от руините да съграждам,
от болката любовта и нежността да раждам.
Но къде са Кулите на Слоновата кост,
в които поети вграждаха бляновете,
затваряха мечтите за вечната любов
и претворяваха ги в гениалните поеми.
...
Кулите превърнаха се в черни обелиски,
погребвайки мечтите под стъкло и стомана,
а любовта обезличи се в гневената реалност,
оставайки зазидана в спомена за прашните книги.
...
Леко - някак нежно, някак между другото,
понякога нейде в нечие сърце гальовно,
натежало от листата, накапали от есените,
пробужда се за малко, може би за миг,
онази могъща повелителка - магьосница,
да погали, приюти и утеши в мъглите си
загубилата в пътя си душа с целувка,
превръщайки страха във страст и тиха надежда.
И отново скрива се в прахта си любовта,
тъжна и неясна - нито жива, нито мъртва -
изгубила огнения блясък, припламваща проблясва,
но ненужна съществува в свят на малки богове.
© Богомил All rights reserved.
