20 февр. 2016 г., 22:30

Романтика

1.1K 0 2

Нощна тишина се възцарява,

нощта със свойта светлина зове.

Едно вълшебство тук се сътворява,

нощта една любов ще призове.

 

Звездите пламнали от страст,

нежни думи в тъмата шептят.

Лунен лъч гали всеки храст,

дървета и треви омайно блестят.

 

И ние сме тук на тази поляна.

Един до друг и други няма.

 

Чуваш ли речната песен?

Това е звукът на любовта ни.

Звук от въздуха пренесен,

светлина,с която сме огряни.

 

Като две цветя красиви,

слели сме и корен,и цвят.

Тук сред просторите диви

е нашият вълшебен свят.

 

Светът в нашите сърца,

съзидан от нашата любов,

които греят като слънца,

като негаснещ огън

във всеки ден нов.

 

Дори и временно да

се разделим,

в сърцата си винаги ще

бъдем едно цяло.

И любовта си там ще споделим-

едно слънце в тях засияло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Начев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...