rozars (Мирослав Начев)
19 0
Feb 20, 2016, 10:30 PM

Романтика 

  Poetry » Love
757 0 2

Нощна тишина се възцарява,

нощта със свойта светлина зове.

Едно вълшебство тук се сътворява,

нощта една любов ще призове.

 

Звездите пламнали от страст,

нежни думи в тъмата шептят.

Лунен лъч гали всеки храст,

дървета и треви омайно блестят.

 

И ние сме тук на тази поляна.

Един до друг и други няма.

 

Чуваш ли речната песен?

Това е звукът на любовта ни.

Звук от въздуха пренесен,

светлина,с която сме огряни.

 

Като две цветя красиви,

слели сме и корен,и цвят.

Тук сред просторите диви

е нашият вълшебен свят.

 

Светът в нашите сърца,

съзидан от нашата любов,

които греят като слънца,

като негаснещ огън

във всеки ден нов.

 

Дори и временно да

се разделим,

в сърцата си винаги ще

бъдем едно цяло.

И любовта си там ще споделим-

едно слънце в тях засияло.

© Мирослав Начев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??