20 feb 2016, 22:30

Романтика

1.1K 0 2

Нощна тишина се възцарява,

нощта със свойта светлина зове.

Едно вълшебство тук се сътворява,

нощта една любов ще призове.

 

Звездите пламнали от страст,

нежни думи в тъмата шептят.

Лунен лъч гали всеки храст,

дървета и треви омайно блестят.

 

И ние сме тук на тази поляна.

Един до друг и други няма.

 

Чуваш ли речната песен?

Това е звукът на любовта ни.

Звук от въздуха пренесен,

светлина,с която сме огряни.

 

Като две цветя красиви,

слели сме и корен,и цвят.

Тук сред просторите диви

е нашият вълшебен свят.

 

Светът в нашите сърца,

съзидан от нашата любов,

които греят като слънца,

като негаснещ огън

във всеки ден нов.

 

Дори и временно да

се разделим,

в сърцата си винаги ще

бъдем едно цяло.

И любовта си там ще споделим-

едно слънце в тях засияло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...