20.02.2016 г., 22:30

Романтика

1K 0 2

Нощна тишина се възцарява,

нощта със свойта светлина зове.

Едно вълшебство тук се сътворява,

нощта една любов ще призове.

 

Звездите пламнали от страст,

нежни думи в тъмата шептят.

Лунен лъч гали всеки храст,

дървета и треви омайно блестят.

 

И ние сме тук на тази поляна.

Един до друг и други няма.

 

Чуваш ли речната песен?

Това е звукът на любовта ни.

Звук от въздуха пренесен,

светлина,с която сме огряни.

 

Като две цветя красиви,

слели сме и корен,и цвят.

Тук сред просторите диви

е нашият вълшебен свят.

 

Светът в нашите сърца,

съзидан от нашата любов,

които греят като слънца,

като негаснещ огън

във всеки ден нов.

 

Дори и временно да

се разделим,

в сърцата си винаги ще

бъдем едно цяло.

И любовта си там ще споделим-

едно слънце в тях засияло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...