MerlinLanselotov (Васил Иванов)
17 67
25 мая 2018 г., 19:20

Ромео и Жулиета 

  Поэзия » Юмористическая
1100 0 4

О, Ромео!

Защо си ти, Ромео, толкова пиян?

Крачолът ти е скъсан, костюмът ти – олян.

Аз чаках да ме любиш –

ти връщаш се в зори.

Взе нещо да се губиш

за ден, за два дори.

Че имай страх от Бога,

от детските очи,

поглеждащи с тревога

баща им как мучи.

 

О, Жулиета!

Млъкни поне за миг, отровнице проклета!

Защо се пак заяждаш с моите лекета?

Кухнята си гледай и старите пердета!

Любов и се дощяло

на дъртата коза!

Виж се в огледало –

прокиснала боза.

Как трезвен да се върна

в скапаната къща?

Юргана щом отгърна

и ми се повръща.

Не ми помага вече

дори и Кама Сутра,

когато в мен се блещи

противната ти мутра!

 

Историята крие, мълчат дори и те,

че тровили се някога двамата с менте.

© Васил Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??