Ромео и Жулиета
О, Ромео!
Защо си ти, Ромео, толкова пиян?
Крачолът ти е скъсан, костюмът ти – олян.
Аз чаках да ме любиш –
ти връщаш се в зори.
Взе нещо да се губиш
за ден, за два дори.
Че имай страх от Бога,
от детските очи,
поглеждащи с тревога
баща им как мучи.
О, Жулиета!
Млъкни поне за миг, отровнице проклета!
Защо се пак заяждаш с моите лекета?
Кухнята си гледай и старите пердета!
Любов и се дощяло
на дъртата коза!
Виж се в огледало –
прокиснала боза.
Как трезвен да се върна
в скапаната къща?
Юргана щом отгърна
и ми се повръща.
Не ми помага вече
дори и Кама Сутра,
когато в мен се блещи
противната ти мутра!
Историята крие, мълчат дори и те,
че тровили се някога двамата с менте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
