MerlinLanselotov (Васил Иванов)
17 67
25.05.2018 г., 19:20 ч.

Ромео и Жулиета 

  Поезия » Хумористична
1102 0 4

О, Ромео!

Защо си ти, Ромео, толкова пиян?

Крачолът ти е скъсан, костюмът ти – олян.

Аз чаках да ме любиш –

ти връщаш се в зори.

Взе нещо да се губиш

за ден, за два дори.

Че имай страх от Бога,

от детските очи,

поглеждащи с тревога

баща им как мучи.

 

О, Жулиета!

Млъкни поне за миг, отровнице проклета!

Защо се пак заяждаш с моите лекета?

Кухнята си гледай и старите пердета!

Любов и се дощяло

на дъртата коза!

Виж се в огледало –

прокиснала боза.

Как трезвен да се върна

в скапаната къща?

Юргана щом отгърна

и ми се повръща.

Не ми помага вече

дори и Кама Сутра,

когато в мен се блещи

противната ти мутра!

 

Историята крие, мълчат дори и те,

че тровили се някога двамата с менте.

© Васил Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??