27 дек. 2024 г., 07:52

Рони Джеймс Дио

540 0 1

Черна мъгла надвисна над града,

жаравата изгаря неговите крака.

Сам върви по бодлите от стомана,

ала вижда се във мрака портата към Рая.

 

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

 

Вятърът го блъска от единствения път,

вълците се спускат към страдащата плът.

Мълнии пронизват го с огнени игли,

лавата го стапя, но не спира да върви.

 

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

 

Душата му се къса, тялото го предава,

адът се разтваря пред портата към Рая.

Вижда я, но е далеч,

пада, прободен от меч.

Стои, разтопен от дъжда,

но се бори за свобода.

 

(инструментална пауза)

 

Дяволът го дърпа към черната река,

свободата се изплъзва от ранената ръка.

С последните си сили Дио запя,

отскубна се и към Рая полетя.

 

Ето го - Дио лети!

Пее за нас и вечните спомени.

Гласът му звучи над Черното море,

викайки: „Заедно ще сме“.

 

(инструментална пауза)

 

Във нашия свят ти вече си легенда,

а в отвъдния - най-ярката звезда.

Моля те, кажи ми как

да те видя отново във другия свят!

Да чуя гласа ти как реже ме с нож,

да усетя духа ти във звездната нощ.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамян Гроздев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Петя! Много прекрасни музиканти си заминаха, но това е кръговратът на живота - едни умират, други се раждат. Както Фреди Меркюри пее: „Шоуто трябва да продължи!“. 🙂

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...