Рони Джеймс Дио

Черна мъгла надвисна над града,

жаравата изгаря неговите крака.

Сам върви по бодлите от стомана,

ала вижда се във мрака портата към Рая.

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

Вятърът го блъска от единствения път,

вълците се спускат към страдащата плът.

Мълнии пронизват го с огнени игли,

лавата го стапя, но не спира да върви.

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

Душата му се къса, тялото го предава,

адът се разтваря пред портата към Рая.

Вижда я, но е далеч,

пада, прободен от меч.

Стои, разтопен от дъжда,

но се бори за свобода.

(инструментална пауза)

Дяволът го дърпа към черната река,

свободата се изплъзва от ранената ръка.

С последните си сили Дио запя,

отскубна се и към Рая полетя.

Ето го - Дио лети!

Пее за нас и вечните спомени.

Гласът му звучи над Черното море,

викайки: „Заедно ще сме“.

(инструментална пауза)

Във нашия свят ти вече си легенда,

а в отвъдния - най-ярката звезда.

Моля те, кажи ми как

да те видя отново във другия свят!

Да чуя гласа ти как реже ме с нож,

да усетя духа ти във звездната нощ.