27.12.2024 г., 7:52

Рони Джеймс Дио

534 0 1

Черна мъгла надвисна над града,

жаравата изгаря неговите крака.

Сам върви по бодлите от стомана,

ала вижда се във мрака портата към Рая.

 

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

 

Вятърът го блъска от единствения път,

вълците се спускат към страдащата плът.

Мълнии пронизват го с огнени игли,

лавата го стапя, но не спира да върви.

 

Защо си отиде?

Защо не остана, Рони Джеймс Дио - душа от стомана?

В последния ти път Бог ще е със теб,

полети към небето като белия лебед.

 

Душата му се къса, тялото го предава,

адът се разтваря пред портата към Рая.

Вижда я, но е далеч,

пада, прободен от меч.

Стои, разтопен от дъжда,

но се бори за свобода.

 

(инструментална пауза)

 

Дяволът го дърпа към черната река,

свободата се изплъзва от ранената ръка.

С последните си сили Дио запя,

отскубна се и към Рая полетя.

 

Ето го - Дио лети!

Пее за нас и вечните спомени.

Гласът му звучи над Черното море,

викайки: „Заедно ще сме“.

 

(инструментална пауза)

 

Във нашия свят ти вече си легенда,

а в отвъдния - най-ярката звезда.

Моля те, кажи ми как

да те видя отново във другия свят!

Да чуя гласа ти как реже ме с нож,

да усетя духа ти във звездната нощ.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Гроздев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Петя! Много прекрасни музиканти си заминаха, но това е кръговратът на живота - едни умират, други се раждат. Както Фреди Меркюри пее: „Шоуто трябва да продължи!“. 🙂

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...