не се разстройвай
моментите на тръгване нямат край
както и водката
хората имат грижa за това
ако усетиш вятър покрай лицето си
не съм аз
а само разместване
на въздушните пластове
или въздишка на нечии устни
василис е много добро лекарство
за потушаване на душевни терзания
и недоспиване
знам че не можеш да танцуваш
какво от това
шалът ми ще ти разкаже чудеса
за разни грозни патета
и Елизи
редящи сълзи над парливи ризи
ти само слушай
и запомняй онзи момент
от нощта
когато ръката ми докосва твоята
под звука на бузукито
примесено с горчивия дъх
на сън от клепките на земята
завъртяна в светлосиньо
© Зорница Николова Все права защищены