29 июл. 2008 г., 10:00

roud to west

759 0 9

не се разстройвай

моментите на тръгване нямат край

както и водката

хората имат грижa за това

ако усетиш вятър покрай лицето си

не съм аз

а само разместване

на въздушните пластове

или въздишка на нечии устни

василис е много добро лекарство

за потушаване на душевни терзания

и недоспиване

знам че не можеш да танцуваш

какво от това

шалът ми ще ти разкаже чудеса

за разни грозни патета

и Елизи

редящи сълзи над парливи ризи

ти само слушай

и запомняй онзи момент

от нощта

когато ръката ми докосва твоята

под звука на бузукито

примесено с горчивия дъх

на сън от клепките на земята

завъртяна в светлосиньо 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...