Jul 29, 2008, 10:00 AM

roud to west 

  Poetry » White poetry
574 0 9

не се разстройвай

моментите на тръгване нямат край

както и водката

хората имат грижa за това

ако усетиш вятър покрай лицето си

не съм аз

а само разместване

на въздушните пластове

или въздишка на нечии устни

василис е много добро лекарство

за потушаване на душевни терзания

и недоспиване

знам че не можеш да танцуваш

какво от това

шалът ми ще ти разкаже чудеса

за разни грозни патета

и Елизи

редящи сълзи над парливи ризи

ти само слушай

и запомняй онзи момент

от нощта

когато ръката ми докосва твоята

под звука на бузукито

примесено с горчивия дъх

на сън от клепките на земята

завъртяна в светлосиньо 

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??