29.07.2008 г., 10:00

roud to west

758 0 9

не се разстройвай

моментите на тръгване нямат край

както и водката

хората имат грижa за това

ако усетиш вятър покрай лицето си

не съм аз

а само разместване

на въздушните пластове

или въздишка на нечии устни

василис е много добро лекарство

за потушаване на душевни терзания

и недоспиване

знам че не можеш да танцуваш

какво от това

шалът ми ще ти разкаже чудеса

за разни грозни патета

и Елизи

редящи сълзи над парливи ризи

ти само слушай

и запомняй онзи момент

от нощта

когато ръката ми докосва твоята

под звука на бузукито

примесено с горчивия дъх

на сън от клепките на земята

завъртяна в светлосиньо 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...