22 дек. 2009 г., 11:53

Роялът

1.3K 0 3

Роялът


Клавишите се втренчиха в ума ми,

забиха в такт със  вените ми скрити

и бели, черни лутаха се, сякаш

отново търсеха си нотите сърдити.


Настръхналите струни на рояла

безмълвни чакат чукчето да слезе.

Измислят си истории и случки,

надявайки се музата ми да залезе.


Дописвам следващото просто ла

в нотния тефтер, болезнено издраскан,

и ги докосвам тях - минорни, тъжни -

клавишите, от порива изтласкан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...