22 дек. 2009 г., 11:53

Роялът

1.3K 0 3

Роялът


Клавишите се втренчиха в ума ми,

забиха в такт със  вените ми скрити

и бели, черни лутаха се, сякаш

отново търсеха си нотите сърдити.


Настръхналите струни на рояла

безмълвни чакат чукчето да слезе.

Измислят си истории и случки,

надявайки се музата ми да залезе.


Дописвам следващото просто ла

в нотния тефтер, болезнено издраскан,

и ги докосвам тях - минорни, тъжни -

клавишите, от порива изтласкан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...