Роялът
Клавишите се втренчиха в ума ми,
забиха в такт със вените ми скрити
и бели, черни лутаха се, сякаш
отново търсеха си нотите сърдити.
Настръхналите струни на рояла
безмълвни чакат чукчето да слезе.
Измислят си истории и случки,
надявайки се музата ми да залезе.
Дописвам следващото просто ла
в нотния тефтер, болезнено издраскан,
и ги докосвам тях - минорни, тъжни -
клавишите, от порива изтласкан...
© Гергана Ангелова Все права защищены
Поздрав!