22 dic 2009, 11:53

Роялът

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

Роялът


Клавишите се втренчиха в ума ми,

забиха в такт със  вените ми скрити

и бели, черни лутаха се, сякаш

отново търсеха си нотите сърдити.


Настръхналите струни на рояла

безмълвни чакат чукчето да слезе.

Измислят си истории и случки,

надявайки се музата ми да залезе.


Дописвам следващото просто ла

в нотния тефтер, болезнено издраскан,

и ги докосвам тях - минорни, тъжни -

клавишите, от порива изтласкан...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...