Роялът
Клавишите се втренчиха в ума ми,
забиха в такт със вените ми скрити
и бели, черни лутаха се, сякаш
отново търсеха си нотите сърдити.
Настръхналите струни на рояла
безмълвни чакат чукчето да слезе.
Измислят си истории и случки,
надявайки се музата ми да залезе.
Дописвам следващото просто ла
в нотния тефтер, болезнено издраскан,
и ги докосвам тях - минорни, тъжни -
клавишите, от порива изтласкан...
© Гергана Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
