Роялът
Клавишите се втренчиха в ума ми,
забиха в такт със вените ми скрити
и бели, черни лутаха се, сякаш
отново търсеха си нотите сърдити.
Настръхналите струни на рояла
безмълвни чакат чукчето да слезе.
Измислят си истории и случки,
надявайки се музата ми да залезе.
Дописвам следващото просто ла
в нотния тефтер, болезнено издраскан,
и ги докосвам тях - минорни, тъжни -
клавишите, от порива изтласкан...
© Гергана Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
