30 дек. 2007 г., 09:40

Роза

833 0 1

Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че си все така до мен.
Благодаря, че мен обичаш.
Благодаря ти, светлина на моя ден.

Като топло слънце със лъчите сгряваш
вледененото от студ сърце
и дори за миг не позволяваш
да блестят сълзи по моето лице.

Обичам начина, по който се усмихваш.
Обичам нежните очи.
Обичам и как тихичко до мен притихваш,
сгушена до моите гърди.

Обичам те и ти го знаеш -
ти си моето сърце.
Всичко друго е до време,
но не и приятелството в твоето лице...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...