Dec 30, 2007, 9:40 AM

Роза

  Poetry » Other
835 0 1

Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че си все така до мен.
Благодаря, че мен обичаш.
Благодаря ти, светлина на моя ден.

Като топло слънце със лъчите сгряваш
вледененото от студ сърце
и дори за миг не позволяваш
да блестят сълзи по моето лице.

Обичам начина, по който се усмихваш.
Обичам нежните очи.
Обичам и как тихичко до мен притихваш,
сгушена до моите гърди.

Обичам те и ти го знаеш -
ти си моето сърце.
Всичко друго е до време,
но не и приятелството в твоето лице...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...