25 мая 2025 г., 22:57

Роза и Любов

286 2 0

 

С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,

в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.

 

Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.

Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.

 

Взех две. Едната ѝ дадох. Другата – на приятелката ѝ. Не беше жест за внимание.

Беше инстинкт. А усмивката ѝ… тя промени всичко.

 

Танцувахме, после ги изпратих. Повиках такси. В 5 сутринта,

тя ми писа ,за хубавата вечер. И така започна нашата история.

 

Обичахме се… така, както само хора, които се намират неочаквано, могат да се обичат.

Карахме се често, но винаги се връщахме един при друг.

Имаше страст, имаше инат, имаше грижа, имаше и болка. Но всичко беше истинско.

 

Докато не дойде моментът, в който повече се карахме, отколкото се разбирахме.

Разделихме се по телефона — кратко, сбито, без драма. Но и без дъх.

 

Една седмица по-късно тя ме извика. Последна нощ. Последна възможност да бъдем „ние“.

Тази вечер беше всичко — вълшебна, тежка, пропита със сълзи, прошки,

спомени и думи, които не искахме да кажем, но трябваше.

 

Погледнах я, както в онази първа нощ. Същите очи. Същото усещане.

Но този път – знаех, че утрото ще я отнесе.

 

Тя беше и остава най-голямата ми любов.

Моето „ако…“

Моето „можеше да бъде…“

Спомена за една Роза, неизживяна любов и несбъдната мечта. JustAlex

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...