Роза и Любов

С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,

в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.

Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.

Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.

Взех две. Едната ѝ дадох. Другата – на приятелката ѝ. Не беше жест за внимание.

Беше инстинкт. А усмивката ѝ… тя промени всичко.

Танцувахме, после ги изпратих. Повиках такси. В 5 сутринта,

тя ми писа ,за хубавата вечер. И така започна нашата история.

Обичахме се… така, както само хора, които се намират неочаквано, могат да се обичат.

Карахме се често, но винаги се връщахме един при друг.

Имаше страст, имаше инат, имаше грижа, имаше и болка. Но всичко беше истинско.

Докато не дойде моментът, в който повече се карахме, отколкото се разбирахме.

Разделихме се по телефона — кратко, сбито, без драма. Но и без дъх.

Една седмица по-късно тя ме извика. Последна нощ. Последна възможност да бъдем „ние“.

Тази вечер беше всичко — вълшебна, тежка, пропита със сълзи, прошки,

спомени и думи, които не искахме да кажем, но трябваше.

Погледнах я, както в онази първа нощ. Същите очи. Същото усещане.

Но този път – знаех, че утрото ще я отнесе.

Тя беше и остава най-голямата ми любов.

Моето „ако…“

Моето „можеше да бъде…“

Спомена за една Роза, неизживяна любов и несбъдната мечта. JustAlex