Роза от станиол
на Данчо
Един едничък спомен пазя аз от теб.
Бях малка, а ти малка роза от станиол ми подари.
А тя е толкоз крехка, като мен. Единствен спомен пазя.
Не снимка побеляла, а малка роза от станиол.
Напомня тя за дни щастливи, за радости и весели шеги.
Къде изчезна ти - не зная.
За тебе спомням си сега. Бях малка, а сега голяма,
а розата като че ли не остаря.
За тебе пиша аз, едничка моя обич. За теб, за розата, за мен.
Един единствен спомен пазя аз от тебе.
Не снимка побеляла, а малка роза от станиол...
ζ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Димитрова Все права защищены
