8 дек. 2007 г., 00:13
Розата
Живота ми краси една червена роза,
но поисках аз веднъж да я откъсна
и да поема от нея аз любовна доза...
Но розата умря и пръсна се.
Уви, не знаех, че тя, горката, искала
някой просто да я стопли
и че с години е устисквала...
А аз, глупакът, я разчоплих!
Сетне почна тежката й участ
и черна тъмнина обзе я,
сякаш малките й сили да изсмуче...
Без да има капка провинение.
И се чудиш ти, приятелю,
какво толкоз - роза като всяка.
Но ти не знаеш колко обаятелен
е светът около нас и колко е еднакъв...
Тази роза бе едно момиче,
на което бях приятел,
но то бе красиво... и ме изкушаваше...
И трябваше да съм внимателен.
Но незнайно как се влюбих
и пожелах да я откъсна, да е моя
и... чувствата ми се събудиха...
Разтурих аз на розата покоя.
Тя не искала любов от мене,
а просто мъничко разбиране.
Тя, горката, искала смирение...
За розите е туй стихотворение!
За всички рози по земята,
които търсят уединение,
за тия, що за нашата любов
се отплащат с отчуждение...
Аз много исках розата,
но спря да бие нейното сърце.
Навярното под угрозата,
че не ще я стоплят моите ръце.
Поетът чувствата си да излива -
затуй измислена е прозата.
И може би защото бе красива,
но поисках аз веднъж да я откъсна
и да поема от нея аз любовна доза...
Но розата умря и пръсна се.
Уви, не знаех, че тя, горката, искала
някой просто да я стопли
и че с години е устисквала...
А аз, глупакът, я разчоплих!
Сетне почна тежката й участ
и черна тъмнина обзе я,
сякаш малките й сили да изсмуче...
Без да има капка провинение.
И се чудиш ти, приятелю,
какво толкоз - роза като всяка.
Но ти не знаеш колко обаятелен
е светът около нас и колко е еднакъв...
Тази роза бе едно момиче,
на което бях приятел,
но то бе красиво... и ме изкушаваше...
И трябваше да съм внимателен.
Но незнайно как се влюбих
и пожелах да я откъсна, да е моя
и... чувствата ми се събудиха...
Разтурих аз на розата покоя.
Тя не искала любов от мене,
а просто мъничко разбиране.
Тя, горката, искала смирение...
За розите е туй стихотворение!
За всички рози по земята,
които търсят уединение,
за тия, що за нашата любов
се отплащат с отчуждение...
Аз много исках розата,
но спря да бие нейното сърце.
Навярното под угрозата,
че не ще я стоплят моите ръце.
Поетът чувствата си да излива -
затуй измислена е прозата.
И може би защото бе красива,
може би затуй откъснах розата...
© Валери Шуманов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Определено ми въздейства,защото знам за какво говориш...много ми хареса стиха ти!!!
-
Прекрасен стих, толкова много емоция...
Поздравления!
-
Браво!
Трогна ме , Валери...спомни ми аромата на розата.
Прекрасно пишеш,радвам ти се от сърце.С обич. -
Прекрасно е! Продължавай в същия дух, имаш голям талант
-
Много емоция има в стиха ти!Поздрав за искреността ти!
-
Откъснал си я, защото наистина си искал тя да бъде твоя роза. Само че тя,или не е била за теб, или просто си я откъснал прекалено рано...
А стиха ти определено е способен да докосне всяко цвете. Въпросът е да познаеш кое е твоето цвете и кое е твоето време...
Поздрави!
-
Браво, Валери!
Усетих аромат на роза!
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
