3 февр. 2007 г., 13:56

Рози през зимата

934 0 1
Снежинки цяла нощ валяха,
топяха се...
На сутринта всичко остана,
снежнобяло като студ в душа...
Гледаща през прозореца снежен,
съзрях аз две кървавочервени,
гледащи ме,пъстроцветни рози...
Как са оцелели сред студа?
А може би това сме аз и ти,
издържали на всички завиждащи,
зловещи хора!
Нашата любов остава!
Тя е силна,както обичта на двама!
Но,няма ли те да се предадат,
когато настъпи смразяваща и жестока буря?
Не!Няма аз да те предам,
с теб съм,и с теб ще остана!
Зная,че и ти ще се бориш редом с мен сега!
Ще победим ние!
Ще победи тя-любовта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...