6 июн. 2015 г., 21:28

Розова градина

698 0 0

Стрелките на часовника да можех само 

с пръсти нетреперещи да върна... 

И листите на календара, мамо... 

И тях назаде доста да отгърна...

 

Сутрините пак такива да си бяха 

Точно като тази, тази днес... 

Устните ти пак да ми шептяха, 

Че мечтала си... мечтала си за мен.

 

Да ме беше ти родила, 

Ти, която ми показваш, 

Що е ласка, обич, що е сила... 

И всеки ден да го доказваш...

 

Да беше, но не си. 

И знаеш ли обаче нещо? 

Градински рози без бодли 

Не можеш никъде намери.

 

За нас съдбата била е такава - 

като градинска роза със бодли, 

но ухае истински единствено тогава, 

Когато от бодлите спре да те боли.

 

Боли те, даже те е яд навярно, 

Че не си ме ти с живот дарила. 

Но да дариш с живот си е коварно, 

Щом откажеш се от ролята най-мила.

 

Но няма за какво да те боли, 

Защото с дните заличи години... 

И знаеш ли какво ни предстои? 

Букет от рози, но от нашите градини.

 

Градините, в които ще посеем 

Доверие, единство и безкрайност. 

Цветята, във които с теб ще слеем 

Тези три неща. С взаимна всеотдайност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчице Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...