Розовият камък
Уви, не вярвам в розовия камък.
Но моето момиче вярва в него.
Затуй твърдя, че тя е по-голяма,
по-мъдра, по-възвишена от мене.
Това, което всеки път се случва
незримо между камъка и нея,
не мога да сравня със нищо друго,
не мога и докрай да проумея.
Душа-небе е моето момиче.
Да знаете например как излиза
от църква – вдъхновена и лъчиста,
Светият Дух по челото я близнал.
Каква несиметрична справедливост.
На някои е съдено да вярват –
такива като моето момиче,
което вярва в розовия камък.
А мойта орисия е, невярващ,
да вярвам свято в моето момиче.
Най-щедрата присъда и награда
е шансът точно нея да обичам.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
-
А мойта орисия е, невярващ ! Много ми хареса ! Браво !
-
Чрез вярата си в твоето момиче с необятна душа ти всъщност имаш и вярата в розовия камък, а и помазването от Светия Дух. Блажени са вярващите в Бога, а още по блажени са тези в които Той вярва и помазва.
Богат си с вярата си, Смиф! -
Неверниците делника си сричат,
не вярват, не надяват се, не чакат,
но в погледа на слънчево момиче,
намират своя бог, разпръснал мрака.
Поздрави! -
Чудесно!
-
Мило, топло, обично!
-
Снощи го четох и останах без думи. Днес се върнах, прочетох и си казах, че това е стихотворение, което няма нужда да се коментира. Нареждам се на опашката на благодарилите! Поздрав!
-
С Радост!
-
Много хубаво!!! Поздрави!
-
Поздравление, Смиф /Валентине/! Чудесен и леко за четене стихо!
Харесах и го оценявам!Поздрави от мен! -
Мнооооооооого хубаво!
-
И аз така:Неверница по принцип.
Но щом прочетох,тутакси повярвах.
Повярвах в празника в очите на момиче,
което с поглед и походка вдъхновява... -
Прекрасен стих!!!
И аз като Радост ще кажа - благодаря ти, че пишеш Поезия... и че те има! -
като те чете човек и му олеква на душата - благодаря, че пишеш поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
