27 мар. 2019 г., 16:33

Розово, синьо, зелено

698 8 21

В целофана на улични локви

прошумяват на вятъра стъпките.

На екран от небесен цокъл

розовее негата на пъпките.

 

От ведрото на мартенско синьо

пият жажда за полет птиците.

Моделират от чувствена глина

мълчаливи въпроси зениците.

 

А тревите развяват перчема

на зелената пролетна лудост.

Сякаш въздухът пише поема,

сам пиян от цъфтяща възбуда.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зарадва ме! Хубав и вдъхновяващ ден ти желая!
  • Прекрасно, свежо с дъх на зелена трева.
    Поздрави,Мария !
  • Силви, Иржи, денят ми започва с вашите щедри коментари и знам, че ще е хубав!
    Благодаря ви за изгрялото слънце в мен!
  • Интересно рисуваш пролетната картина,Мария...Усетих даже аромата на цъфналите дървета!Обожавам пролетта!!
  • Опияняващо е. И какъв финал... Поздравления, Мария!
    "А тревите развяват перчема
    на зелената пролетна лудост.
    Сякаш въздухът пише поема,
    сам пиян от цъфтяща възбуда."

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...