27 мар. 2019 г., 16:33

Розово, синьо, зелено

688 8 21

В целофана на улични локви

прошумяват на вятъра стъпките.

На екран от небесен цокъл

розовее негата на пъпките.

 

От ведрото на мартенско синьо

пият жажда за полет птиците.

Моделират от чувствена глина

мълчаливи въпроси зениците.

 

А тревите развяват перчема

на зелената пролетна лудост.

Сякаш въздухът пише поема,

сам пиян от цъфтяща възбуда.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зарадва ме! Хубав и вдъхновяващ ден ти желая!
  • Прекрасно, свежо с дъх на зелена трева.
    Поздрави,Мария !
  • Силви, Иржи, денят ми започва с вашите щедри коментари и знам, че ще е хубав!
    Благодаря ви за изгрялото слънце в мен!
  • Интересно рисуваш пролетната картина,Мария...Усетих даже аромата на цъфналите дървета!Обожавам пролетта!!
  • Опияняващо е. И какъв финал... Поздравления, Мария!
    "А тревите развяват перчема
    на зелената пролетна лудост.
    Сякаш въздухът пише поема,
    сам пиян от цъфтяща възбуда."

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...