РУЧЕЙ
В ручей, притаен сред горската дъбрава,
огледах се нарочно, лоши мисли да забравя.
Над мен надвисналите клонки,
ме галеха с любов, преклонна!
И с нежен шепот, с ручея синхронно,
заслушах се в туй достолепие вековно!
Унесена от нежни звуци, ще познаете,
пренесох се на сънищата във омаята!
огледах се нарочно, лоши мисли да забравя.
Над мен надвисналите клонки,
ме галеха с любов, преклонна!
И с нежен шепот, с ручея синхронно,
заслушах се в туй достолепие вековно!
Унесена от нежни звуци, ще познаете,
пренесох се на сънищата във омаята!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
