РУЧЕЙ
огледах се нарочно, лоши мисли да забравя.
Над мен надвисналите клонки,
ме галеха с любов, преклонна!
И с нежен шепот, с ручея синхронно,
заслушах се в туй достолепие вековно!
Унесена от нежни звуци, ще познаете,
пренесох се на сънищата във омаята!
© Мариола Томова All rights reserved.