megans (Магдалена Василева)
108 818
16 июл. 2007 г., 22:26

Рухват мостове зад мен... 

  Поэзия
749 1 5
Рухват мостове зад мен.
Сриват се в пропаст незрима.
Тъй в моя свят наранен,
само остатъци има...

Остатък Надежда си скрих
- вяра в деня ми да влива,
вплетох душата й в стих,
черната скръб да убива...

Малки парчета мечти
скрих в свойте сънища клети
- радост след тъжния ден
пак във душата да свети...

Малка усмивка звънлива
скрих, да не губя смеха,
в моите жили да влива
радост, че идва деня...

Рухват мостове зад мен,
 всичко превръща се в прах...
Ала спасих в своя ден
- малко обич, надежда и смях...

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих , идея и страхотен финал.
  • !!!
    На един дъх
  • Оптимистичен край,хубав стих.
    Поздрав!
  • 3 неща, надежда, обич, смях, и трите се намират в нас независимо от всичко, просто понякога е прекалено трудно да ги намерим, но просто трябва да погледнем по обстойно, истината е че никога не ги губим, те са винаги там не ги пази само, наслаждавай им се
  • "малко обич, надежда и смях..." - пази ги!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??