16 июл. 2007 г., 22:26

Рухват мостове зад мен...

Поэзия

987 1 5

Рухват мостове зад мен.
Сриват се в пропаст незрима.
Тъй в моя свят наранен,
само остатъци има...

Остатък Надежда си скрих
- вяра в деня ми да влива,
вплетох душата й в стих,
черната скръб да убива...

Малки парчета мечти
скрих в свойте сънища клети
- радост след тъжния ден
пак във душата да свети...

Малка усмивка звънлива
скрих, да не губя смеха,
в моите жили да влива
радост, че идва деня...

Рухват мостове зад мен,
всичко превръща се в прах...
Ала спасих в своя ден
- малко обич, надежда и смях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасен стих , идея и страхотен финал.

2007-08-14T13:39:05+03:00
Paur (Симеон Дончев)

!!!
На един дъх

2007-07-20T15:34:08+03:00
Човек (Анна Станоева)

Оптимистичен край,хубав стих.
Поздрав!

2007-07-17T12:11:16+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

3 неща, надежда, обич, смях, и трите се намират в нас независимо от всичко, просто понякога е прекалено трудно да ги намерим, но просто трябва да погледнем по обстойно, истината е че никога не ги губим, те са винаги там не ги пази само, наслаждавай им се

2007-07-17T02:20:19+03:00
Thistle (Теди Савчева)

"малко обич, надежда и смях..." - пази ги!
Поздрав!

2007-07-16T22:43:10+03:00